Моето изкуство

Поезия

"Колко ли струва човешкият свят на мечтите?
Въздушни кули - и евтини, и недостижими.
Докосвам ги с върха на пръстите си.. и те рушат се,
градени цял живот,
а само миг - умират!"





07 април, 2015

Мога и сама

Хиляди слънца огряват малката ти стая.

Пролетни птици прелитат с пойните си гласове.

А при мен пролетта не пристигна, любими.

Гледа ме само дъждовното, мрачно небе.



Даже април не е благосклонен

да дари сърцето ми с къс топлина...

В твоя живот ново слънце пристигна,

а в моя след теб цари самота.



След силно тръшната ти врата

Не останах на прага да моля,

Тръгнах си със залеза, твоя пръв и моя последен.

Ти ще дочакаш навярно изгрева утре.

А моят свят от утре ще е крепост ледена,

Затворена за всички, без ключове,

Които после някой ще захвърли у дома.

За теб е непристъпна кула вече любовта ми.

Отивам си. Всички знаят, че мога и сама.  


Няма коментари:

Публикуване на коментар