Моето изкуство

Поезия

"Колко ли струва човешкият свят на мечтите?
Въздушни кули - и евтини, и недостижими.
Докосвам ги с върха на пръстите си.. и те рушат се,
градени цял живот,
а само миг - умират!"





09 април, 2010

Недей ме пита


Недей ме пита колко те обичам.
Ще ти разкажат калдъръмените улици
в среднощния мрак мълчалив.
Ще ти разкажат призори кресливите гларуси,
криле разперили в полет непокорно-див.

Недей ме пита искам ли те още.
Попитай вечер теменужените небеса.
Загледай се в залеза, където е останал спомена
за две тела, събрани тихо в една душа.

Недей ме пита ще се върна ли. Къде съм?
Когато приюти съня ти изморените очи
с длан раната притисни на сърцето,
попитай го къде съм,
и ако то мълчи,
тогава ти ще разбереш,
че моето е с тебе,
безмълвно свило се в гърдите ти тупти,
и чака с изгрева да си припомниш
кого обичаш, чакаш, искаш да се върне призори!

Истанбул


Гледам снимка. От сладкия август,
С дъх на сладък пипер, касис, тихи треви,
Свили се под краката ни,
Разпокъсани залези и бездушни, странни луни,
Заря от приказни ангели,
Шум от подвикващи минувачи,
Колоритни храни,
Мирис на скариди и риба,
И късметчета, изтеглени от магически зайчета...
Някогашни хареми, позлатени чешми
И дървета с големи хралупи...
Най-красивия залез над Мраморно море,
Най-красивите очи на земята,
Зелените! Слели се с тучната поляна на Агва...
Очи като огледало на една чиста душа..
Пръски солена вода, мокри целувки,
Изгарящи погледи,
Най-нежните ръце, в които заспивах спокойна,
Обгърната от напева на стоте джамии,
Немирните деца по площада,
Продавачите на симид,
Продавачите на пакети за двама,
Лодкари,
Пристанищни рибари,
Продавачки на ароматни подправки, чай, локум и шалвари...
А аз сред целия този див и омагьосващ свят –
Една бедна продавачка на мечти,
Хвърлила сърцето си в Босфора
И завинаги влюбена в този град!