Моето изкуство

Поезия

"Колко ли струва човешкият свят на мечтите?
Въздушни кули - и евтини, и недостижими.
Докосвам ги с върха на пръстите си.. и те рушат се,
градени цял живот,
а само миг - умират!"





07 април, 2015

Просто поредния дъждовен ден

„Това не е края на тъжния филм. Нито началото.
Не е поредното ми романтично писмо.
Нито тъжното, нито онова забавното.
Това е просто поредната серия от филма.
Онзи с мъдрия накрая епилог."

Това са хилядите парченца от весели снимки,
които разкъсах без жал.

Това е част от спомените, които запалих
с последната свещ, която не изгоря онази нощ,
когато сътворих от нищото
атмосферата на хиляда и една нощ.
Е, нашите нощи са далеч по-малко
и в тях не ти разказвах приказки.
Разказвах ти за живота си,
и ти за своя,
за общите ни планове и мечти.
Това са хилядите сълзи на възглавницата ми,
които вече са изсъхнали.
Оранжевите ми стени, зад чието забавно присъствие
са се скрили молитвите и думите ми за теб.
Това са хилядите стаени въздишки зад белите врати.
Това не е поредното ми писмо.
Нито поредните ми сълзи за теб.
Аз вече не плача.
Това е просто поредния дъждовен ден.
Нито повече, нито по-малко.

Няма коментари:

Публикуване на коментар