Просто хората винаги си тръгват

Кога объркаха се всички пътища?

Пътеките, които водеха към някакво начало?

Остават само празни кръстопъти,

безкрайни хоризонти

и счупено на хиляди парченца цяло.

Немирна е душата ми, стаена

под хилядите блудкави игри...

Кога престанах себе си да бъда

И да отричам колко всички сме сами?

Кога престанах в думите да вярвам,

на дявола да давам тялото си, а душата ми в лед

да иска просто малко обич и утеха

и да намери най-накрая себе си в теб.

Накрая всички са еднакви. Изненадващо еднакви.

Накрая всички сме сами.

Накрая ангелът и дяволът в един и същ човек са.

Просто people always leave.