Запей ми ветре онази твоя тъжна песен,
и сетне като полъх разнеси я по света...
Дано до него стигнат тъжните акорди,
откъснати от вярната ми нощем Самота....
Запей ми ветре пак за любовта ни,
която като мощен кораб разделя морските вълни,
която океани тъмни прекоси
и хиляди пристанища намери,
и сетне на брега се тихо укроти.
Запей ми ветре за шумния многомилионен град,
за онази нежелана и мрачна раздяла..
за вярата,
че любовта или си отива завинаги
или просто докрая е цяла!
Няма коментари:
Публикуване на коментар