Свят за нас

Когато плахо ти към мен пристъпваш,
косите си покрила с воал от ласкава зора
като за първи танц невинна самодива,
очите си окъпала в капки утринна роса...

Когато аромата си на дивна пролет
край мен разнасяш с чудна лекота,
когато пиеш дъжд пороен от страните ми,
какво значение дали го има вън света...

Когато на гърдите си упойваш ме в прегръдка,
когато огън буреносен вливаш в мъжкото ми тяло,
когато устните ти са отровно-сладка глътка,
когато моето сърце с твоето е във всемирно цяло...

С теб не се страхувам да признавам, че ОБИЧАМ!
Че мога само с дланите ти приказка да сътворя...
Че мога да се смея като луд, след лудите да тичам..
че мога в две очи цял СВЯТ ЗА НАС да побера!