От нечестивия кръг на времето не мога да изляза.
Стрелките сочат юг, ала душата ми сестра на северняка е.
Стрелките неуверено все сочат чужди брегове.
Кръстосан път и едно решение.
Някъде далеч, където птиците могат да свият гнездо,
без да очакват завръщането на лятото,
без даже да е нужна топлина.
Но...уморени са ръцете ми-крила.
Сърцето ми износено е...
от неразбрани думи, мълчаливи упреци,
неразбиращи хора, хора просто отиващи си,
забравящи че си им подарил частица от себе си...
Просто съм уморена...