Когато си далече и ме няма
и спомниш си за онзи мирис на лалета
и за косите ми копринени, които галеше...
и устните ми алени...
И залеза, където птиците се спират в своя полет,
за да останат в миг на съзерцание
където сам стоиш и чакаш моето завръщане
и някъде дочуваш моето мълчание...
И тишината мисля, никога не е така тежала,
разгърнатата шир не е била така голяма...
Когато спомниш си за моите признания...
Когато си далеч...
И няма ме...
Няма коментари:
Публикуване на коментар