Навън вали отровен сиво-черен дъжд...
В душата ми ранена сипе сол, да заболи
за да открия вярата!
Така ранени с теб почти еднакво смъртоносно
се блъскаме във вятърните мелници
и просто си мълчим, любов...
На друг на рамото заспивам,
той ме прегръща нежно,
той може би дори обича ме...
Той вярва в мен! А аз, защо на себе си не вярвам?
Защо само към теб ме теглят бурите?
Защо само с теб сърцето наранено мога да лекувам?
Склонил глава на чуждо рамо днес,
ти търсиш верните следи в живота,
аз вплела неуверено дланта си с чужда длан
за теб се моля,
да търсиш път към светлината
и да те видя пак щастлив,
тогава и в моето сърце ще заблести,
с КОЯТО И ДА СИ, любов
КЪДЕТО И ДА СИ,
аз винаги за тебе ще се моля,
макар и с МЕНЕ ДА НЕ СИ,
макар сърцето ми ОТДАВНА ПОДАРЕНО
ЗА НИКОГО ДА НЕ ТУПТИ!
19.04.2009г. Великден
Няма коментари:
Публикуване на коментар