Никоя от Никъде

Не ме поглеждай - слепи са за теб от днес очите ми!
Изсъхнали реки... Пак плача без сълзи...
Гледам през стъклото на прозореца и нищо не виждам,
а зная, че някъде зад мен си ти и тишината между нас тежи.

Не ме прегръщай! Ръцете ми от лед са по-студени,
очаквали години да ги стоплиш за миг...
Не ме целувай! Жаждата не връщай в мен,
потиснали са устните отдавна всеки стон и вик.

Не ме обичай! От днес дори на себе си не вярвам,
какво остава да вярвам в твоята любов?
Към мен от днес да нямаш път! Нито надежди...
Чаках толкова дълго за любовта ми да бъдеш готов...

Недей помни ме даже! Сърце си нямам вече, нито име!
За теб ще бъда просто НИКОЯ от НИКЪДЕ,
която за малко появи се в живота ти,
която просто те обичаше безкрайно дълго време...