Не искам да заспивам...

Преди луната да се покрие с копринения си воал -
потърси ме с устни, в празното легло,
прегърни ме и в мен се притисни толкова силно,
че да нямам сили да дишам дори.

Не искам да заспивам,
преди да се слееш с мен,
не искам да си тръгваш,
преди да съм ти дала всичко,
не искам да се връщам,
преди да съм ти взела всичко...

Нека светят безбройните ярки звезди,
нека питат защо отново съм сама,
защо има само сенки и спомени в тъмната ми стая,
защо не искам да заспивам...

Нека всички си тръгнат, но ти остани!
Нека път си проправим през тъмнината!
Нека всички ни съдят, но ти ме върни!
Като светулка любовта ни ще изгони мрака
и вятъра студен ще стоплим с дъха от топлите целувки
и слънчеви лъчи страните ни ще парят...
Нека всички заспят, а ти в мен се сгуши...
Нека твоята страст тази нощ ме изгаря!

Не искам да заспивам,
преди да се слееш с мен!
Не искам да си тръгваш,
преди да съм ти дала всичко!
Не искам да си тръгвам,
преди да съм ти взела всичко!