Обичах те преди да те създам

Обичах те дори преди да те създам,
създадох те преди да мога да те видя.
В ръцете ми като скулптура ценна,
изваяна от даровит мечтател, виеше се...

Започнах трескаво да те извайвам...
Не спях ни денем, нито нощем.
Извезах бистрите очи с лагунно сини езера...
С цветовете пъстри на дъгата лицето изрисувах...
Треперех цяла, докато те ваех...
А ти така безжизнен и студен
ме гледаше и две сълзи търкулнаха се по лицето ми
и капнаха над каменното ти сърце...
Тогава с гръм и трясък се разчупи
И падна в нозете ми строшен на две...

Изгубих те преди да те познавам.
Обичах те дори преди да те създам.
Прегърнах камъка – с устни топли го целунах,
Сърце човешко за каменно ще си продам.