Моето изкуство

Поезия

"Колко ли струва човешкият свят на мечтите?
Въздушни кули - и евтини, и недостижими.
Докосвам ги с върха на пръстите си.. и те рушат се,
градени цял живот,
а само миг - умират!"





09 март, 2009

Теб...или Всички


Не ми излизай с тези номера! Навън не е студено,
просто празно е когато ти стоиш във вкъщи сам,
а аз се забавлявам!
Събрала съм мъже дузина, които може би ще ме обикнат!
Такава съм - имам нужда от теб или от всички!
Такъв си и ти - и няма да се промениш.
Но както си говоря смело, така сълзите в миг ще потекат,
гласа ми меден ще се разтрепери,
когато ми прошепнеш сетен път,
че искаш ме... Че имаш ме - ти знаеш,
но няма днес от мене да го чуеш.
Такава съм - разлята и пикантна,
понякога лютива,
но винаги вкусна...
Сега ще ме вземеш ли пак, на крилете си?
И пак да се сгушиш в сърцето ми и да заспиш...
Докато не престана да вярвам в теб,
в радостта, която носят очите ти,
в любовта, която носи сърцето ми,
твоето, моето сърце...
Няма как да те искам днес,
но никой няма право да ми казва да не те искам.
Такава съм си - романтична и въздушна.
И буреносна щом ме предадеш.
Такъв си ти - непредсказуем, волен...
Такива сме...
Имам нужда от ТЕБ или от Всички,
за да покрия липсата,
да ми набавят чувства и емоции
и после да ги размотавам в търсене на истина...
Самата аз лъжа съм...
Но номерата са си твои, и аз прихванах може би от теб.
Такава съм. Обичам да те имитирам.
Да си играя на любов, на страст, а после да си тръгвам.
Да лъжа, да не мисля, да не чувствам.
Дали на теб започнах да приличам?
Едва ли, darling!
Аз все още МОГА да ОБИЧАМ!

Няма коментари:

Публикуване на коментар