Всичко и нищо си ти

И тук си и не си...
И чашата ми пълна е, а всъщност празна си стои.
И няма те, а всъщност аз съм празната...
Спускам се по ръба на острието и виждам себе си
в стъклата счупени.
Коя съм АЗ и кой си ТИ да ме обичаш?
Обичаш другата, която всъщност аз съм.
Какви сме ние двамата?
Две чаши счупени завинаги!
Защо???

...Защото няма те, а всъщност тук си.
Защото сърцето ми е празно
и кръв тече от слепите за теб очи...
А всъщност ти си там в слепотата на деня
и в истината, която в мен се ражда,
когато ИМА ТЕ,
когато НЯМА ТЕ,
когато чашата е пълна или празна,
когато ТЕ ОБИЧАМ или НЕ!