Моето изкуство

Поезия

"Колко ли струва човешкият свят на мечтите?
Въздушни кули - и евтини, и недостижими.
Докосвам ги с върха на пръстите си.. и те рушат се,
градени цял живот,
а само миг - умират!"





02 февруари, 2009

Отивам си. Обичах те. Разбрах.

Отивам си, защото те обичах.
Обичах те, защото те разбрах.
Разбирах те, защото ти за мен бе всичко.
Оставям ти сърцето си на пух и прах.

Отивам си. И губя те! Върни ме.
Прости, че тръгвам си без думи и без глас.
В прегръдката си нежна приюти ме,
Дай сила на сърцето ми да бие, съживи ме
Кажи ми, че дори и сам човек не бива да живее в страх.

Отказвам се от теб, защото те намирам във всеки,
А аз не мога да имам всички на света
Отказвам се дори и от живота, защото ти си всичко,
Ти си моят свят.

Аз искам любовта.
Но тя отива си с тебе безвъзвратно
А аз не мога в сърцето си да побера
Едно незнайно чувство – силно, истинско и кратко.
Отивам си. Обичах те. Разбрах.

Няма коментари:

Публикуване на коментар