Моето изкуство

Поезия

"Колко ли струва човешкият свят на мечтите?
Въздушни кули - и евтини, и недостижими.
Докосвам ги с върха на пръстите си.. и те рушат се,
градени цял живот,
а само миг - умират!"





03 февруари, 2009

Затова сърце нямам...

Много ли е да искаш магията да върне сърцето,
което толкова силно си стискал в дланите си,
че не си му давал въздух
и то безпричинно си е тръгнало от теб?
Много ли е да поискаш обич в замяна,
когато даваш всичко от себе си?
Обич като на заем.
Аз мразя тези молби!
Сърце, което си е отишло, не го е направило безпричинно,
а любовта не е заем, не е търг на чувства,
с нея не се играе на щастие!
Моите сърце и любов искам да върна!
Останах без чувства...
Не е ли по-добре така?
Да, ако искаш да станеш механизиран робот.
Дори няма да плачеш...
Че ти и без това вече не плачеш!
Не че не искаш, а защото вече не умееш.
И все пак, останали са парченца от някогашната любов
към него, към хората...
Толкова малки, че само аз ги усещам,
когато като ками пробождат сърцето ми.
Те ми напомнят, че съм човек и че трябва да бъда човечна.
Но колко е трудно, когато животът изцежда последните ти сили,
за да те възнагради само с приятелско потупване по рамото.
Ирония е, нали?
И моята усмивка често е ирония.
Прегръдките, целувките са ирония.
Аз исках само Неговите, и исках само той да копнее за Моите,
а той предаде тези жалки илюзии..

Затова сърце нямам.
Чувства нямам.

Няма коментари:

Публикуване на коментар