Недей ме съжалява!

Недей ме съжалява! Че ти липсвам...
недей, недей да ми говориш ти!
Лъжи, лъжи, това ще чуе разумът ми, а сърцето
пак с присъда "Искрен" ще те оневини.

Недей мисли за мен! Че те обичам...
Недей, недей да ми напомняш ти.
Че силна съм го знаеш, но пред тебе плача,
макар отново да не видиш моите сълзи.

Че тръгваш си, а аз ръце протягам
към тъмното, разплакано небе
и моля се да не се завръщаш никога
в самотното ми и изстрадало сърце.

Че няма те... Какво като те няма?
Че телефона е замлъкнал като ням?
Какво остава ми? Не се обаждай!
И по-добре - аз нямам повече какво да дам.

Че вечер лягаш ти до нея и често сещаш се за мен...
Не говори! Недей напомня ми, че Тя съществува!
Недей, недей... Недей ме съжалява!
Не можеш цял живот да се преструваш.

Че искаш ме... Недей, недей шепти!
Недей ме пита! Искам те, разбира се!
Но не до утрешния изгрев, а завинаги!
Недей ме съжалява!
Ще си отида тихо призори!

14.09.2007г. О.