Моето изкуство

Поезия

"Колко ли струва човешкият свят на мечтите?
Въздушни кули - и евтини, и недостижими.
Докосвам ги с върха на пръстите си.. и те рушат се,
градени цял живот,
а само миг - умират!"





03 февруари, 2009

На границата между омразата и любовта

Ти пак бе тук..В очите ми. В сълзите ми.
В сърцето ми строеше нова крепост, ледена кула -
недостижима и недостъпна за никого.
Това ли целеше? Това ли поиска в замяна?
Ти знаеш за моята болка,ненавист, омраза.
Ти знаеш защо, кога и какво.
Ти всичко знаеш. Знаеш как боли,
как мъча се да спра сърцето ми от твоите грешки да кърви.
Ти сядаш срещу мен,но срам и позор
от хубавите ти очи извират!
Защо не ме погледнеш?
Нямаш смелост?
Кажи какво с мене стори?
Миг, секунда даже не минава
и пак те търся - уморена, бездиханна
търся те отново във тълпата.
Търся те...Ти беше тук.
Не е възможно да си бил мираж, нали?
Щом толкова е истинско това безкрайно чувство,
щом толкова в душата ми горчи...
Виждам те пред слънцето застинал,
тъжен си, замислен, замечтан...
Търсиш ли нещо - може би моите ласки,
чакаш ли някого - може би мен?
Аз вдишвам леко твоя аромат, но той
като отрова в мойта кръв се влива..
До теб се приближавам, нещо тихо ми говориш,
Недей, за Бога, стига!
Ти знаеш и усещаш моята болка,
омразата към теб, ненавистта,
но ти не знаеш, че зад тази маска
аз до полуда те обичам,
но трябва да живея, без теб, дори и в алчна самота!
Аз трябва да те мразя! Длъжна съм!
Завинаги да те забравя и да продължа напред,
да си докажа, че животът ми не свършва,
че силна съм и мога и без теб.
Обичам те, за Бога! Против разума и волята ми.
Ти толкова страдание ми причини,
не помниш ли онази гордост, твойта злоба,
не помниш ли разплаканите ми очи?
Не помниш ли? Тогава нека ти припомня -
тогава в мен уби желанието да творя добро,
уби надеждата, че някога ще мога да обичам
и ще бъда пак обичана от някого.
Ти в мен уби честта, достойнството и красотата,
сега цари в мен отново низостта.
Душата ми сега е без посока,
душата ми сега е призрачна тъга.
Аз трябва да те ненавиждам! Но не мога!
Аз трябва да живея, да творя,
а ти погубваш ме тъй бавно и жестоко
и раждаш в мен желание за мъст, но да ти отмъстя...
Аз знам, че на това не съм способна,
не искам теб да те боли...
По скоро предпочитам да умра!
Възможно ли е?
Трябва да презирам теб, подлецо!
Ти взе ми всичко на света!

2000г. Г.

Няма коментари:

Публикуване на коментар