Недей да тъжиш, моя нежна душа!

Недей да тъжиш, моя нежна душа -
все така наранена от него си.
Знам.
Но мълчи.
Няма душата е негова,
сляп е взорът му за теб
и сърцето му с ръжда покрито е -
там отдавна не боли.
Отдавна с бурени диви обрасла е
вратата към дома му.
И с катинари са залостени прозорците.
И с катинари е затворено сърцето му
и мислите за теб...
Но недей да тъжиш!
Той не разбира твоите думи,
нито се трогва от скритите в мрака сълзи..
А аз пред него...Ех, Господи,
все на силна се правех.
А той толкова лесно душата ми нежна уби.
..Посрещна ме топло с жадна прегръдка
и някак си ...мила дори!
Така както аз мислено все го посрещам
в моите дръзки мечти.
Смутих се.Набързо измънках нещо за поздрав.
А сетне усетих нечии устни.
Най-истинските!
Най-желаните!
Кого заблуждавам?
Дяволе!
Почувствах се...за миг дете!
Бях сгушена в него за миг
и защитена..
Бях негова!
И той мой бе!

...И всеки миг свършва!
И всеки път с него така е.
И всеки път той си отива и се не връща!
Недей да тъжиш, моя нежна душа!
Той не ще и да знае...

29.08.2007г.