Животът

Животът...Ах този живот!
Стрела устремена към върховете,
пречупвана от ветрове и бури,
но неподатлива на времето и световете.

Във вечен хаос и безумие лети
и за хармония си тайничко мечтае
и своя монотонен ход да промени,
към нови светове да пусне котва все желае.

Животът...Колко се изисква от човек,
за да намери своя пристан?
И без да бяга все назад-напред
да усмири мечтите си и искрен

пред себе си той да признае,
че е грешил, и лъгал,крал
от чувства нечии, от чувства свои,
че взимал, давал е, за обич е мечтал!

И обич получавал е, разбира се.
В живота няма само граница една.
И няма само болка, или само радост.
Животът в същността си е лъжа,

която ни е нужна всекидневно,
за да поддържаме безкрайната си вяра,
напред-назад, завръщаме се в стари светове,
за да научим, че животът е безкраен.

За да научим колко много някой ни е наранил,
че всеки стрък трева е бил отровен;
а после...миг минава или два-
пречистени отваряме прозореца.

И колко дни са минали? Нима години?
Животът все така блажен ни се усмихва.
Пред нас, зад нас - в огледалото наднича
и спомен търси, на когото да прилича.

И търсим страница по страница
какво отмина и какво не се получи,
как радостта утихна, сетне болката замря,
какво от този том научихме?

Животът...Този тъй неспирен кръговрат,
като в омагьосан кръг все ден след ден живеем.
И сякаш ни се иска да останем там - в кръга,
за да не може никой да ни нарани и за да оцелеем.

И всеки спира се, а после бяга пак -
с живота се опитва да играе,
ала хазарта най-печална е игра,
когато заровете да подхвърляме не знаем!