Другата в мен

Красива си – не го отричам.
Отива ти да си сама.
Да скиташ сред звездите...
Да политаш.
Все тъй красива си.
Ала у теб руши се гордостта.

В теб полита ден...
Нощта умира...
Къде е той, над тебе свел глава?
Къде си? Тичаш онемяла, дива...
Да търсиш себе си в свят на сенки и мъгла.

Нощта все още диша в твоята утроба.
Светът е твой. И само твоята ръка
безгласно ще го вземе и играе с него,
все още си неука, но пред теб е той
като учителка добра.

Той ще ти покаже цветовете,
различни от черния.
От нощта.
От мъката.
От болката.
И пъстроцветен ще блесне пред очите ти като дъга.

Все тъй красива...Гледаш ме;
В теб прераждам се и питам те -
Забрави ли ме ти?
Аз същата съм – малко по-смирена,
по-добра съм, но ме познаваш!
Не го отричай! Само в себе си ти погледни.

Ужасна съм, нали? Смеха коварен е,
а ти така си от живота уморена.
Но знаеш вътре в себе си, че тук
за слаби място няма.
Иначе отдавна да си променена.

Не ме пъди, аз сянка твоя съм
и миналото ти отлично знам,
като магия пъстроцветно дива
лежи върху плещите ми като товар.

Но ти не се плаши.
Все тъй красива си.
Нима в теб не долетя щастлива пролетта?
Любов невинна... Беше знам. Любов безумно дива..
Недей унива.
Ти знаеш – всичко си отива в света.

Вземи в ръцете си две стръкчета цветя
и върху себе си ги разпръсни като вълшебен лек,
И с очи нагоре в синевата погледни -
аз там съм – другата в теб.