Моето изкуство

Поезия

"Колко ли струва човешкият свят на мечтите?
Въздушни кули - и евтини, и недостижими.
Докосвам ги с върха на пръстите си.. и те рушат се,
градени цял живот,
а само миг - умират!"





02 февруари, 2009

Не се завръщай!

Гледай ме.. Гледай ме.
С две очи пресъхнали,
взирали се в моите с тъга.
Хайде затвори ги-
без да трепва сърцето ти.
Там дето отивам не ми е нужна светлина.

Тихо прегръщай ме,
но не завръщай се
като стар гост в моята душа,
силно и сляпо-прегръщай..прегръщай ме
докато не спре ми дъха.

Вземи ръцете ми ако поискаш
те не са ми нужни.
Друг няма да прегръщат никога така.
Не ме оставяй. Но не се завръщай.
Нека боли ме. Нека с теб съм и пак сама.

Последна нощ. Люби ме до полуда.
Не се отделяй от тялото ми и за миг.
Плачи. Притискай ме. Сънувай ме.
Когато искаш да извикаш- се слей с моя вик.

Когато искаш да ме върнеш -
прегръщай, гледай ме, люби ме,
вземи ми цялата в своите ръце.
Но щом поискаш ти да се завърнеш-
не го прави. Ти нямаш право.
Човек не може да обича без сърце.

Няма коментари:

Публикуване на коментар