Реката на забравата

Зарових ласките ти в пясъка на забравата.
Нека времето отмери колко струват те.
А името ти отплува по реката на живота.
Онази вечната, без име и без корени.
Непресъхваща.

Завинаги те свърза с мен дъждът-
онези сълзи, слели се за миг в прегръдка.
Те няма да ни издадат-
всеки обръща се и крие се като страхливец.

Но именно в сълзите ни е нашета сила-
плачем, безропотно мълчим,
без да разбираме, че само с малък жест
света ще променим.

Няма нищо. Замълчи.
Аз отдавна те скрих от себе си.
Заключих устните ти,
не поисках благодарности, нито молби.

Аз заради теб живях. За тебе дишах.
Сега на свобода ме остави.
Написах името ти-хвърлям го на вятъра,
нека ми го върне когато си готов,
а дотогава... не ми го връщай-
името си в сърцето ми.
Забравям го! Попътен вятър, моя любов!

На Рупите, 2003