Вдъхновение

Ти си вдъхновението.
Музата, напираща на тласъци в гърдите ми.
Ти си кристалът в ръцете ми.
Счупих го. Не мога да пиша.
Спря музиката, извираща от дълбините на сърцето ми.
Остават само тъжни и измамни стонове,
напомнящи за закъсняла Есен,
за ранно Лято,
за никога несъществувала Любов,
за тежка и прощална песен,
за вик, копнеж, обида, късен зов..
За всичко ми напомняш ти.
Където и очите си да спра
не мога да избягам от кристалните очи,
които врязват се в живата ми рана като меч...
Борба жестока беше моята любов за теб.
Борбата е за силните.
А ти и силата да те обичам ми отне.