Не си отивай!

Хладен бриз се прокрадва в гърдите ми.
Ти беше тук, върху тях и в тях туптеше.
За миг те бяха алено – горещи
И капки дъжд по тях искряха...
Бяха твоите сълзи!
А сетне като стар кинжал
Прободе ги ръката ти,
Тя се откъсна, затрептя, изчезна...

С теб си отиде и пулсът в сърцето ми.
Ти си сърцето ми! Не го оставяй да умре!
Не позволявай да се гърчи в агония!
Не позволявай гордостта ти да те спре!
За миг ти в мойта кръв кипеше
И огънят бе нашето кресло,
Студената ти пот се сливаше с мойта,
А сетне опустя без топлината ти голямото легло.

Ти си тръгна след миг колебание...
Премери чувствата си – гордост, суета;
Но и любов, която те задавяше
И пламваше в очите ти вълнение,
Но надделя омразата над обичта.

Не си отивай! Колко си ми нужен!
Ти си кръв в кръвта ми,
Плът в плътта ми,
Сърце в сърцето ми...
Без теб студена сянка ме обгръща с ледени ръце
И вик отчаян е въздишката, сподавена в гърдите ми...
Не ми отнемай този дъх!
Без теб сърцето ми ще затупти в лудешки бяг
И тихо то ще спре!