Обичам те още!

Напразно поднасяш надежда.
Към тебе пътека омразна отвежда,
Обсипана с тръни, сълзи и тревога..
Да слушам за чувствата твои? Не мога!
Защо предпочитам да бъда сама?
Ела! Надникни в душата ми.
Тя криеше страстен пожар,
Тя буйно гореше и морски талази
Нейните удари бяха
И всеки отчиташе, че има живот...
Докосни най-нежните й струни.
Не чакай да запее с топъл глас!
Отдавна тя в болка страшна тлее
И в празнота и пустош все немее,
Не чакай да попадне пак в твойта власт!
Защо съм те ранявала?
Напразно ми задаваш този въпрос,
Нима и ти си имал чувства?
Как се преструваше тогава?
Нима си толкова добър актьор?
Напразно шепнеш „Нека те целуна”...
Не знаеш ли, че тези устни са изсъхнали реки?
И жажда няма в мене,
И допира ти ме отблъсква,
И от целувката ти кръв ще бликне, ще горчи!
Целувай ме! Прегръщай своята надежда!
Прегръщай момичето, в което са събрани твоите копнежи.
Любувай се на идеала си, на своя сляп кумир!
Не съжалявай!
Знам, че става ти студено и хлад нахлува с допира ми,
Но мълчи!
Ръцете ми изтръпнаха в очакването да си с мене...
И днес са ледени стени, нали?
Лицето ми набръчкано от болка
Не ти се смее вече, не трепти.
Не чакам да ме стоплиш,
Не искам да очаквам нищо вече!
Обичам те все още! Все тъй сляпо,
Но да разчупя този лед в сърцето си не мога.
Пари ме...Боли.
И ако някога си ме обичал,
Моля те за Бога, остави ме!
И ако някога с любов си шепнел мойто име,
Мрази, проклинай ме, но си тръгни!
...И щом си тръгнеш ако болка те прониже,
И ако искаш да се върнеш, да се разкаеш,
Не го прави!
Тогава аз ще плача, ще те пъдя,
Но ти не трябва да разбираш, че съм слаба,
Че сълзите ми все още не са изсъхнали по моите страни.
Не искам да ме съжаляваш!
Не искам да узнаеш, че за тебе мисля нощем.
Не искам да те връщам,
Защото любовта ми е страдание,
А аз...аз обичам те още!