Ти се връщаш...(вик)

Ти се връщаш след толкова дни.
Ти се връщаш след много години.
Неизбежно сърцето заби.
Неизбежно прошепнах „Боли ме”.

Ти се връщаш пак сам, огорчен.
Може би търсиш моите ласки.
Може би за да търсиш в мен
Някоя вехта, изгубена маска.

Ти се кле на колене! Ти моли!
Ти заплака с глас на дете.
Няма смисъл за теб!
Няма смисъл за мен!
Няма смисъл да стискаме дланите топли.
Няма смисъл да се прегръщаме.
Няма смисъл да търсим вина.
Ти не вярваш! Аз също не вярвам!
Не си сам? И аз не съм сама!

Има болка в теб? Има я в мен.
Колко бяха скритите наши сълзи?
Ти ме обичаше. Аз те обичах.
Затова нека за всичко да си простим.

Нека бъдеш щастлив надалече, с нея.
Нека бъда щастлива и аз!
Ти беше моята истинска обич,
За раздяла сега е настъпил часа.

Нека в тези горчиви минути,
Нека в този – последният миг,
Нека бъдат молбите ни чути,
Нека подтиснем този – най-страшния вик!

На Дани