Моето изкуство

Поезия

"Колко ли струва човешкият свят на мечтите?
Въздушни кули - и евтини, и недостижими.
Докосвам ги с върха на пръстите си.. и те рушат се,
градени цял живот,
а само миг - умират!"





03 февруари, 2009

Затова се върни!

Спри с този поглед! Забрави за всичко!
За тебе вече алчно съм студена.
Нахлува зима в душата ми и ледени висулки вае;
След миг тя ще забрави, че била е наранена.

Тази обич тъжна чертае в очите ми бездна,
слепи надежди само и уморени мечти.
За молби е късно! Да те чувам от днес не желая!
Всички дадени шансове разпиля без следи.

Да! Любовта иска безброй саможертви!
Да! Аз до днес те обичах така!
Всичко ти давах до днес, а мечтите ми мъртви
днес лежат в прахта.

Стига с тези думи! Да слушам немога!
Целият свят до днес беше ми ти!
Сега съм изгубена, сляпа и в нищо не вярвам!
Сега те мразя толкова много! Затова...се върни!

Няма коментари:

Публикуване на коментар