Горчиш ми вече, обич! Като сладострастно вино
от толкова години все в душата ми преливаш
и палиш диви, неугасващи огньове
и тялото ми с капки топлина обливаш.
Налей ми пак, любов, от тази страст пенлива,
загубена в прегръдки тежки нека бъда,
пияна всеки ден да съм от билката горчива,
дори на смърт след туй да ме осъдят!
Горчиш ми вече, обич! Неутъпкани пътеки
и кръст неимоверно тежък на плещите ми остави.
И като грешница все извървявах пътища нелеки;
от тебе пиех, обич, за да мога да забравя.
Тежиш ми като камък на врата! Но само като за последно,
преди очите уморени да затворя -
налей ми пак от вечната живителна отвара,
а после даже Сатаната ще оспоря!
След тази сетна чаша, знам - в Ада ще отида -
душа, осъдена на вечно странство,
насита пила земна обич и горчилка -
любов, изгубена в пиянство!
Няма коментари:
Публикуване на коментар