Сън

Събуждаш се и виждаш, че си сам
в различен свят- по-груб и по-студен
където няма ме, остава само споменът за "някой",
където се събуждаш уморен.
Там няма тишина, а безпокойство
и няма милост, ни пощада
и обичта е скрита някъде дълбоко
като зараснала в сърцето рана.

Когато се събудиш там... ме търсиш
но пак не ме намираш и си сам
но бързо ти в реалността се връщаш
и казваш си: "Само сън било това".
Но този сън е истински....
И в него аз до теб заспивам
и галя уморените очи, които
цял живот все взират се в нещо
и те целувам след като заспиш.

Оставам мълчалива все до тебе,
прегърнала съм те в ръцете си за миг,
а после тихо тръгвам, но оставам в съня ти
и там запомняш само нечий вик
и мислиш, че сънуваш;
но неспокойно в тялото бушува пак тревога,
събуждаш се с усмивка тъжна
и търсиш ме...

Но да се върна аз сега не мога.
Викът е моят глас, когато си отивам
и твоята тъга е мое изпитание
и мисълта че тази нощ ти няма да заспиш
за мен е най- тежко наказание...

На Стефан