Все още и винаги

Дадох ти каквото си поиска. Време е сега да си вървиш.
Всичко свърши вече, не разбра ли?
Няма нужда сега да крещиш.
Няма нужда сега да отричаш. Аз не търся оправдания сега.
Нужна беше обич-непокорна, чиста... Обич неизпитвана от никой до сега.

Тръгвай си! До мен не се притискай.
Няма я предишната жена. Тя умря отдавна
в порой от сълзи, от лъжите ти родени-тя умря.
В греха удавена. В греха че теб навярно съм обичала
в признанията твои всяка нощ.
В думите така желани, как до болка съм ги искала,
в допира ти аз умирах бавно, но ти не разбра.

В тъмната стая намирах утеха,
ти беше там ту реален, ту само в съня,
но аз те взимах при себе си като ненужна вече дреха
с теб заспивах, ти ме будеше на сутринта.

Колко спомени още останаха? Колко от тях изгорих?
Тихо дими свещта незапалена, две чаши вино стоят неизпити.
Две капки мокри стоят неподвижни, чакат последният миг.
Да ги изтриеш. Да им припомниш. Да им спестиш този вик.

Колко още истини искаш? Колко безумни слова?
Любовта.. Тя ли измъчва те? Тихо....
Тя не търгува с чужди дела.
Тя не заема радост, утеха-не играе на огън и страст.
Там където горяло е.....стихва.
Тя не признава ничия власт.
Тя не е твоя, нито пък моя.
"НИЧИЯ" нарича се тя.

Стига ли това за да си тръгнеш? Без излишни думи,
без помахване с ръка. Без излишно унижение. Защо ли?
Любовта за мен е свобода.
Стига ли? Не стой така унило. Няма скоро да се предадеш.
Сигурна съм че това, което чувстваш е безкрайно мило,
Ала на кого е нужно и къде?

Аз не го усещам. Ти усещаш ли?
Щом погледнеш ме, какво усещаш ти?
Аз ли – мразя се, защото аз не те усещам!
Ти просто си там – в сърцето ми,
част от мен - ненужна, изгоряла.
Там си все още и винаги!
Стига! Недей ме разбира...Върви!

На Орлин