Днес имам среща. Със съдбата.
С тежката й дума. С играта.
С играта на думи. С знаците.
Любовта не обичала- казват-играчите.

Не играя, не ми се сърдете.
Все тъй истинска съм
както винаги съм била.
Но страхът отминавал
и ето- днес се срещам не с друг-
- с любовта.

Все си мисля-как ли изглежда?
Какви са очите й, щом ме поглежда?
Тембъра? Нотките в гласа й?
Одеждите?
Хайде стига-за после надеждите.

Тръгвам. Опиянена.
Хора, не чувате ли смеха ми?
Да, смея се.
Имам среща с една непозната.
Ах любопитна съм! Как ще изглежда?

Ето стигам. Чакам. Къде е?
Спирам поглед на чужди очи.
Те пронизват дълбоко сърцето ми.
Пея песен. Позната....
Познавам те.
Това си ТИ.

На Стефан, 8.03.2004