Победа

Възможно ли е питам се сега да те забравя,
след като за първи път в живота ми те нараних?
Възможно ли е сутрин щом очи отворя
първите ми мисли да не са за теб?

А може би поредната илюзия това е,
че от любовта към тебе моята душа е излекувана.
Но как сърцето ми тогава тържествуваше -
в минутите, когато ти до мене плачеше.
Дали преструва се?

За първи път накарах те да мислиш за постъпките си
за първи път не аз си тръгнах със свито сърце.
За първи път видях в очите твои разкаяние,
и капки дъжд по твоето лице.

Недей прегръща ме - сега съм силна,
не ме целувай нежно - за друга нежността пази,
не се разкайвай. Не, не съжалявай!
За първи път, моя любов, победеният си ти!