Не дойде... И какво от това?
Толкова силна направи ме, че не плача дори.
Нямам сили за въпроси безсмислени,
нито за твойте наглед невинни лъжи.
Стоя до телефона... Безмълвно гледам го и си припомням
за твоите ръце, които галеха лицето ми,
за искрената ти усмивка,
за парещите ти целувки...
И... няма смисъл...
Аз знам, че пак ще се обадиш.
След седмица, година, кой знае КОГА?
Дотогава аз ще съм безсмъртно силна.
Не дойде... И какво от това?
Няма коментари:
Публикуване на коментар