My chaos

Ти не си човек. Не можеш да обичаш.
Грях и Зло край себе си твориш.
Спираш, за да впиеш устни в мен
и после без посока тичаш.
Криеш своята душа и ден след ден
в собствен Ад гориш.
Ти си плод на болен ум,
злопаметен до отмъщение,
ти си липса на Добро,
отричане на Истина,
ти си някакъв кошмарен сън,
ти осъден си на вечно бдение.
Ти си Хаосът в моята душа,
лист откъснат от едно неживо минало,
ти си тътенът на бурята в нощта,
ти си късче цвят, в бурята загинало.
Аз не искам пак да те създавам,
Не! Не искам вечно да си сянка моя,
Всеки път в спомени за теб да се обличам и
безмълвна да се сливам с прибоя.