Краят

Болката...Шумът в главата...Туптящите удари.
Стените на сърцето се разбиват.
Ръце от кръв. Ръце от плът. Без капка страх изгниват.
Очи без плам. Без обич. Нищо. Само болка.
Плач. Сълзи горещи.
Сълзите мамещи, зловещи се стичат пак по мойто рамо.
Болката...Затисвам с длани своето лице.
И пръстите топят се от горещината.
И кожата се свлича.
Кръвта тече.
Черна кръв. Като омразата, като извечната, жестока смърт,
Черна като буреносен облак, като мрака,
Черна се слива със плача.
Протягам длан и питам те последно:
Това ли аз заслужих - гроб студен?
Кръвта залива цялата ми плът, ръце и тяло...
Сбогом! Ти никога не ще ме разбереш!

1998г.