Моето изкуство

Поезия

"Колко ли струва човешкият свят на мечтите?
Въздушни кули - и евтини, и недостижими.
Докосвам ги с върха на пръстите си.. и те рушат се,
градени цял живот,
а само миг - умират!"





03 февруари, 2009

Ти превърна се в моето "аз"

Когато си замина, аз не те загубих. Не и завинаги.
Ти остана в мен. Остана вечно сянката ти с моята слята.
Ти си отиде, но думите още ги чувам,
Още усещам твоя аромат.
Самотата обгръща ме изцяло и знам -
Сега не чувствам болка, нито страх,
Сега копнежа да те имам превръща се
В звезден прах.
Ще взема цветния прашец на розите алени,
Ще паля спомени и ще изгарям нощта,
И вятърът ще носи надалеч сълзите ми отронени
И в съня ти ще ти донесе тъга.
Ти си отиде, но твойте целувки
Още са влажни по мойто лице,
Твойте ръце все още ме топлят,
Твоите длани все още почиват на мойте ръце.
Ти не разбра моите чувства горещи,
Моето Обичам те ти прие с тъжен смях,
И сега когато си тръгна завинаги,
Аз превръщам те в моето Аз!

1999г.

Няма коментари:

Публикуване на коментар