След тази нощ

След тази нощ с теб в мен се влива празнота,
която утрото и слънцето не могат да запълнят,
защото на вратата ми когато те изпращам сутринта,
изпращам свойта радост и утеха.

Остават ми след теб на сутринта
две чаши празни от пенливо вино,
чаршафи смачкани, ухаещи на теб
и спомени за страст като от стара лента кино.

Прегръщаш ме за сбогом призори
и нищичко дори не обещаваш,
а обещаеш ли - аз зная, повече ще ме боли
и утрото с болка ще кръщавам.

Ще кръстя тази нощ на теб, на твойто име;
Ще духна свещите, които снощи не посмях да изгася
и раните си ще превържа с парче от твойта риза
и в самота сърцето си ще облека.

След тази нощ като ранена черна птица
съня ти днес навярно пак ще обитавам
И пак ще търся, бедна аз, последната искрица,
с която любовта да съживявам.

Ще тръпнеш ти навярно тази нощ,
защото мислено до теб глава ще приютя
и ще целувам устните ти, и косите ти ще галя
и приказка ще ти разкажа пак за любовта.

Но студ нахлува, щом отблъснеш се от мен
и непремерена тъга в душата ми започва да тежи,
И аз до теб оставам кърваво - студена,
Щом няма те, когато се събудя призори.

2007г.