Нима си тръгваш?

Сега ти си в мен, във въздуха витаеш
И стъпките ти те издават в снега.
Дъха ти парещ чувствам в ледената стая,
Мъгла над нас се стеле...Нима отиваш си просто така?
Сега те чувствам истински в мен,
Гори все още огънят, запален от страстта;
Горят все още спомени в моето съзнание,
За теб тъгува моята душа.
Ти слънце си, все топлиш ме и сгряваш
Студените ми, мънички ръце;
Ти въздух си - не мога да те виждам,
Но без теб не мога аз да дишам, не!
Ти пролет си, пораждаш в мене трепет
И жажда за нестихваща любов,
Събуждаш в мен усещане за нещо вечно,
Което като нежно цвете ще поникне и расте.
Ти дъжд си, идваш неочаквано с дъгата
И разцъфтява в пръстта една невинна момина сълза.
Ти тежка буря си, но на дуел ще призова и ветровете
ако от мене искаш да си тръгнеш ти сега.

1998г.