Обичам те, наистина...

Изгря ли вече слънцето? Защо не го виждам?
Да, там, през завесите....Аха..друго слънце заслепява очите ми, то е точно там, до мен, в леглото ми. Надничам през завивките и тихо се мушвам, за да не те събудя. Аз бях будна, да, цяла нощ, защото не мога да пропусна нито един миг, в който да не те гледам и наслаждавам. Знам, че ти спиш и сега като отвориш очи ще се учудиш на моят любящ поглед и на мен самата. Надявам се да не си забравил толкова бързо.
За кое ли? За онези пръсти, които снощи те галеха и караха да стенеш от удоволствие; за белезите по гърба ти, за рошавите ти коси....Така обичам да си играя с теб, като малко котенце да мъркам край теб и да те карам да ме желаеш все повече и повече...
Помниш ли? Страстта? Слетите ни викове? Мокрите ни дрехи? Мокрите ни тела? Мириса на задоволени желания и пориви и надежди и копнежи...
Искам само, преди да станеш...Преди да забравиш или да запомниш, само да знаеш...
Аз.....Наистина......И завинаги.......
Обичам те......