Остани

Има спомени, има и мисли, които раняват,
понякога кървят или пък отмива ги дъжда.
Понякога те плачат скрити като деца
и чакат някой да ги пропъди
.....или съжали,да ги приюти в прегръдките си,
да забравят колко боли.

...Да забравя колко боли без теб
пожелах си.
Да забравя че те има,
че дишаш в този свят безумно грешен,
не успях.
Затова сега пак се лутам в здрача
търся нещо от теб, но само прах
и само ледени висулки стичат се пак
от очите ми...

И само онзи стон дочувам - на децата,
останали сами.
И само този път те моля да преглътнеш
гордостта си, да ги прегърнеш.
Да се върнеш!
Остани...