Смисълът на живота ми

Илюзия ли си? Не зная.
Дълбоко в твоите очи прозирам океана и морето,
Протягам пръсти да докосна синевата,
Но тя стопява се като сълза,
И жалко моето лице изглежда – клето –
То удари стотици претърпя.

Сънувам ли? Ако е сън,
То нека този сън да трае вечно
И вечно на гърдите ти да спя
Да чувам нежния ти глас – камбанен звън
И в него дивно да се потопя.

А има ли те? Съществуваш ли? Не зная.
Оплетох се в миражи и лъжи...
Но болка тиха щом проникне в сърцето,
Аз знам, че не мечтая...
Тъй истински пред мен си ти!

И бликат алени сълзи – проливат самота
И вливат се в твоите коси,
На моята плът прилепнали в нощта...
На моите устни спрели твоите очи.

И питам се – ЩЕ ИМА ЛИ ЖИВОТ
След любовта угаснала, а нявга жива
И зная – ако имам твоята любов
За 100 живота тя ще стига!