Виновен

Не се разкайвай! Не се вини! Виновен няма!
Само за миг до мен се приближи
Да видя колко е останало от нежността ти.
Следи от нея няма – само бриз студен косите ми изпълва
И леден смях – презрителен и остър
Дочувам с душата си, останала отново безучастна.
Да те спра не мога! Ако искаш – отиди си...
Знам, сълзи в миг ще потекат...
Светът ще стане леден, сетне безразличен
Сиво-черен ще бъде след тебе светът.
Не мога да погледна в очите ти –
От тях струи не топла, а студена светлина.
Те ме разнищват на парчета – къс по къс,
Като отрова в дните ми..Не ме поглеждай!
Ще умра!
Само за миг като си тръгнеш – обърни се!
За миг с ръце протегнати ще искам да те върна..
За миг сърцето ми неистов писък ще разкъсва.
За миг ръцете ми ще искат пак да те прегърнат!
Но ти..не позволявай да те обвземе слабост.
Тръгни си бързо, неочаквано дори.
Дори за сбогом ти недей в обятията си да ме прегръщаш.
Отивай си! Без теб ще ми е страшно пусто...
Но и с теб в душата ми мъчително боли.