Нещо твое (то мое стана)

Една светкавица разкъсва тъмнината.
Това е яростта, събрала в мен тревога.
И ако това си ти...разкъсай ми душата,
Но не изчезвай в мрак...
Без тебе аз не мога!

И ако няма УТРЕ, пак ще съм до теб
И пак ще те създам от нощните си бдения.
Аз трябва да те имам ДНЕС,
Не ме подлагай на безмилостни съмнения.

Вървя по тъжна улица...Дъждът вали.
Но аз не спирам. Падам. Ставам.
Дъждът отмива моите сълзи.
Но не усещам болка и не се предавам.

Тя с мен върви.
Ръка в ръка живота си сме сплели.
Тя – вярната ми САМОТА,
От мен изтръгва вик последен.

И ти така изтръгна любовта си
Към мен от своята душа.
Аз зная – тя бе нежна и ранима,
Дори сега да си тъй горд...
Аз зная – ти обичаш ме така.

Защото първата любов забрава няма,
И нека твоя първи спомен бъда аз,
В теб забравих нещо свое – то твое стана,
Но аз не си го искам...
Сърцето ми до твоето го остави
Да бие всеки тъжен час!