Всеки миг с теб

Животът ми като наниз от спомени
отново пред очите ми минава,
скъпи спомени с теб като листи отронени
в миг в паметта оживяват.

Твоето нежно лице младостта ми пак връща
като дар, взет отдавна назаем.
Сякаш миг...протягам ръце и прегръщам
с моите длани други две длани.

Сякаш миг...ала няма забрава.
Сякаш си тук...а отдавна не си.
Сякаш всеки миг с теб в паметта ми остава
като вечност в моите дни.

А има ли вечност (все пита сърцето),
щом още така те обичам?
Защо не забравя? Защо ти прощава (проклето)?
Защо се от теб не отрича?