Рисувах те

Рисувах те дълго с топлината на дъжда,
с устни нарисувах те цяла.
Вдъхнах ти малко живот - светлина.
Прегърнах те - чиста и бяла.

Сто пъти после те разрушавах,
сто пъти виках те да се върнеш.
Спрях да рисувам. Не повярвах,
че някога като преди ще ме прегърнеш.

Скрих от дъжда сълзите си спрели,
с устни целувките свои заключих,
ръцете си тихо прибрах - закъснели
със свойте прегръдки.

Научих,
че ти си самия живот - светлина
и няма нужда да те рисувам,
дъх по дъх давам ти свойта душа
и с тъгати си се сбогувам.

Само ти ми остана - едничка, сама,
всеки ден да очаквам твоето ново сияние,
всеки миг да обичам така
и да чакам любов, твоето свято признание.