Робот

В тъмна тишина живея,
в хаос, наречен "живот".
За стъклени кукли аз не копнея,
искам да бъда робот.

Механично да виждам, да дишам,
да не чувствам болка и страх.
В бялата лястовица да не виждам утеха.
Да бъда робот и да не плача.

Когато се взираш в мен да намираш
омраза, ненавист и безразличие,
а вместо сълзи от очите да капят
висулки от лед и студено величие.

Когато ме докосваш да не чувствам
силна топлина
и когато с устни мълчаливо ме целуваш,
да не те копнея
да не чувствам нищо!
И това че те обичам....
Но...защо ми е тогава да живея?