Разпитвах те до днес.

Разпитвах те до днес. За нашата обич.
За чувствата ни свети, но внезапно отлетели.
За детството. За спомени, облечени в тъга;
за думи минали, внезапно онемели.

Разпитвах те. На кръст положих моите сетива,
за да успея някак да проникна в душата ти.
Ала не знаех, че отдавна е заключена врата
и строги стражи пазят самотата ти.

Разпитвах те до днес. За нашето бъдеще.
За всички думи, неизказани и премълчани.
За слепите целувки, за откраднатите мигове,
за туй че от съдбата с теб сме изиграни.

Всеки път с тебе разпилявахме небрежно любовта,
вместо да събираме отронените й парчета.
Надсмивахме й се ехидно, завладяни от страстта,
но днес на нас стовари се огромната вендета.

Разпитвах те до днес. Но днес така съм уморена
от твоето мълчание, от неизказани слова.
Защо не ми говориш? Защо отричаш,
че днес последен шанс ни дава любовта?