Моето изкуство

Поезия

"Колко ли струва човешкият свят на мечтите?
Въздушни кули - и евтини, и недостижими.
Докосвам ги с върха на пръстите си.. и те рушат се,
градени цял живот,
а само миг - умират!"





02 февруари, 2009

Спасение

Не ме е страх от смъртта,
от ударите на съдбата и от болката.
Страхувам се от самотата. От това, че те няма.
Че ти не съществуваш.Не искам да повярвам в това.
Че няма да докоснеш ръцете ми повече,
че няма да видя очите ти.
Това е по-болезнено и страшно от смъртта.
От всяка коварна болка и безумие,
което е обхванало цялото човешко съществувание.
От безверието ме е страх.
От това,че ще загубя силата да се моля.
Надеждата че те има. Молитвите ще угаснат.
Една по една, нечути в мрака от злоба и завист.
Страхувам се, че ще протегна ръка и ти няма да я докоснеш.
Да я уловиш.
За да се спасиш.
За да спасиш и мен.

Няма коментари:

Публикуване на коментар