Моето изкуство

Поезия

"Колко ли струва човешкият свят на мечтите?
Въздушни кули - и евтини, и недостижими.
Докосвам ги с върха на пръстите си.. и те рушат се,
градени цял живот,
а само миг - умират!"





02 февруари, 2009

Надежда

Ти си влажният нектар по устните ми.
Позволи ми от него да вкуся.
Ти си топлият дъжд в косите ми.
Позволи ми да пия от тази роса.
Ти си аленият цвят на страните ми.
Позволи ми да не бъда смъртно бледа.
Ти си кристалният блясък в очите ми.
Нека погледът ми да не бъде никога празен.
Ти си горещата кръв в вените ми.
Срежи, накъсай плътта ми,
но нека тази кръв да бъде буйна и пенлива
и никога в сърцето ми да не изстива.
Ти си мъчителният писък,
когато сънувам те нощем.
Ти си сладката болка и опиянението.
Ти за мен си всичко и всеки все още.
Позволи ми с дъх да ти разкрия вълнението.
Ти си жарта в студените ми завивки.
Стопли ме още миг в прегръдките си нежни.
Ти си огънят, който разпалва живота в мен.
Ти си моята последна надежда.

Няма коментари:

Публикуване на коментар